SVETOSLAV IVANOV

Svetoslav Ivanov was born in 1962 in Sofia. He graduated law from the University of Sofia and presently he works as a lawyer. His poems have been published in the most popular Bulgarian literary newspapers and magazines. He works on his first novel “Looking at the Dawn with Hatred.”

--------

СИРНА НЕДЕЛЯ

Пак съм пиян, мамо... Хайде - наздраве!
Нека да дигнеме чашите, макар - макар и от толкова далеч
Аз ще целувам ръката ти - сбръчкана, скапана
Ти ще кълнеш своя син, онзи - несретника.
Дето си тръгна, станаха осем години...
Ех, кучета, псета... все така виете!
И луната се гърчи, сякаш танцьорка от кръчма.
Ех, мамо!... Днеска е Сирна неделя.
Знаеш ли колко мъка лепне по чашите.
Прежълтял съм от вино и от спомени вкиснати.
... Бил съм дете и съм сукал гърдите ти кисели.
Татко ме биеше здраво и псуваше люто...
Ден е за прошка... Бих плюл на ръката ти, майчина.
С мастика бих те почерпил, като някоя пияница.
И не ще ти простя, дано те дявола срещне.
И дано с моят татко, бял ден не видите!...
Пак съм пиян, мамо!... Да виеш от мъка и плачеш.
Нека виеме заедно, плачът ни да достигне луната
дето отгоре, все като блудница гледа.
Нека проплаче луната!
Нека се скърши на две, разплакан и татко!
И нека тъй да остане!
Като кучета бесни, нека нагоре да вием и плачем.
Тъкмо на Сирна неделя... Ден е за прошка.

--------

ПЕСЕНТА НА КАСАПИНА

Като агнета вързани, блеещи
наредени пред бялата кланица
да отворят вратата очакваме.
И се радваме тихо - въжето
не е стегнал до болка касапина.
Можем даже да веем с опашки
И се душим с муцуни и дишаме.
Днеска ядохме сито, доволно е.
Пиян е бил, и не бърза много колача.
Чуваме кротката негова песен.
да се лее отвътре притихнала.
Вратата се зейва, и тегли я
за синджира овцата, поредната.
Тя се влачи - бяла, изцъклена,
а колачът я милва усмихнато.
Пак затварят, и ние си чакаме.
Мирише на тор и на слама, на хубаво.
Изрева се отвътре... замлъкна.
Пак се чу песента на касапина.