FANI

--------

Не вечеряй с непознати

разказ от Фани Цуракова

Мъжът ги забеляза, защото когато минаха край масата му, едната леко завъртя чадъра си и капка опръска ръката му. Чадърът беше дълъг, с ярки цветове и шнур за носене през рамо. Отминаха по пътеката между масите и застанаха така, че да огледат целия салон. Вероятно търсеха места далеч от оркестъра. Барабаните и йониката бяха завити под бели покривки, но заплахата отдолу дебнеше. Тази с чадъра го повдигна и насочи върха му към неговата маса. Той сведе поглед.
Гъбите в соса днес бяха дребни и цели, както ги обичаше. Бирата беше изпотила чашата и в кехлибара й се виждаха мехурчета. Ина веднъж му се присмя - купувал неща, които рекламират по телевизията. Харесваше тази бира и преди вечер по екрана да заповтарят: “Мъжете знаят защо”. Тя само недоверчиво присви очи, като се опита да й обясни.
- Ама ти го попитай! - беше другата, не тази с чадъра, гласът й беше необичайно тънък, като на 5-6 годишно момиченце.
Мъжът се съсредоточи върху една от гъбките.
- Свободно ли е при вас? - тази с чадъра дотолкова се приближи, че усети парфюма й, и дори, стори му се - мириса на тялото й. Имаше особен, мръсно-русо-червеникав цвят на косата.
Гъбката с парче от пържолата беше вече в устата му и забави отговора. Очите на жената бяха синьо-зеленикави, големи, изпъкнали и зачервени. Беше готов да излъже, но сервитьорът приближи и леко пошляпна с таблата по бедрото си. Познаваше го, знаеше - винаги се храни сам и нямаше как да каже, че чака компания. Кимна с глава. Понечи и да откаже поръчаната втора бира, но сервитьорът, раздразнен от мудното настаняване на двете и от теснотията на пътеката, не забеляза жеста му.
- Две водки! - провикна се внезапно тази с чадъра. - И бързо! - добави с предупредително вдигнат нагоре показалец.
Сервитьорът, извърнат, преодоля изненадата, усмихна се и потвърди броя на водките с пръсти. Мъжът за втори път понечи да се откаже от поръчката, но отново не успя да се вклини и едно “а-а-а” остана в устата му. Намери разрешение за смущението като си доля бира.
Не обичаше тази маса - до вратата, с г-образно канапе, вместо столове, пружините на което размърдваха всички, щом някой направеше рязко движение. Но днес закъсня и всичко останало беше заето. Сега например му се наложи да изчака с вдигната чаша, докато двете се наместваха, за да не рискува да се залее.
- Салати да му кажем да донесе - русо-червената пак се раздвижи и гъбката се изплъзна от вилицата на мъжа.
Сервитьорът се появи с водките и втората бира. Мъжът извади от джоба на сакото си вестник, прегледа заглавията, сгъна го старателно и го подпря на панерчето с хляб. Статията говореше за връзка между предпочитания цвят и продължителността на живота.
- Банални адвокатски формулировки, нищо повече… Вино трябваше да пием щом си напрегната - чу детския глас на по-дребната.
Досега двете си бяха шептяли, приближили глава една до друга и това бяха първите отчетливи думи, стигнали до слуха му. Русо-червената отново се разшава и с рязко движение измъкна от ръцете на другата няколкото поизмачкани листа хартия, предизвикали коментара за адвокатските формулировки. Прелисти ги ядосано, забоде пръст в един пасаж и задъхано се зае да обяснява.
Мъжът опита да не слуша, но без да иска улови:
- Няма значение, че апартаментът е негов от преди брака! Щом има друго жилище, го взимаш ти!
Отговорът на червено-русата се загуби в шума на заведението, но смешният глас на пухкавата го надмогна:
- Няма значение, че е в съсобственост с майка му! Щом има достатъчно площ за двамата, ти взимаш второто жилище!
Русо-червената отпи огромна глътка от прозрачната течност, върна чашата на мястото и недоволно погледна дъното й.
- Ще обжалва! - чу русо-червеникавата.
- Няма къде!
Мъжът сякаш бе чувал някъде гласа на дребната.
- Това е последната ин-стан-ция! - натърти тя на срички.
- Уф, говори ми така! - русо-червената се тръшна назад и лъжицата, с която мъжът обираше соса, се удари в дъното на чинията. - Извинете! - тя се извърна и разкри зъбите си в усмивка. Беше свалила връхната си дреха. Носеше тесен панталон, подчертаващ лекото коремче.
Неприлично е жените да носят панталони с цип отпред - твърдеше майка му. Направо го каза на Ина, когато ги запозна. Опита се да й обясни, че го е злепоставила, а тя отговори: “Аз не съм прикрит човек, казвам, което мисля!”
- И сега аз трябва да съм разведена заради оная! - просъска русо-червената обърната с гръб към него, но все пак репликата й се открои.
Пухкавата с безразличие повдигна рамене и разклати последната глътка водка в чашата си.
Двете се заеха да правят знаци на сервитьора.
Майка му казваше, че баща му пиел водка. И Ина предпочиташе водка. Когато беше малък една приятелка на майка му го взе на разходка и го заведе в квартирата на баща му. Дланите му се бяха изпотили от страх по дървената, скърчаща стълба след последния етаж. Подът продължи да се огъва под краката им и когато влязоха в стаичката - тясна, със скосен покрив. Беше запомнил още обувките под леглото. “Мъжете носят панталони с копчета отпред, не от страни!” - и една космата ръка опипва мястото, където трябва да стоят копчетата.
- По-хубаво е да си омъжена! - дочу отново русо-червеникавата.
Другата не отговори - беше заета с поръчката. Заизбираха салати. Мъжът прецени, че нямат пари - спряха се на най-евтиното. Статията във вестника, подпрян все така на панерката с хляба, твърдеше, че има разлика между заболяванията при мъжете и жените, предпочитащи един и същи цвят. Мъжете, харесващи червено, в зряла възраст били предразположени към инфаркт, жените ги поразявал по-често инсулт. След кратко колебание прецени, че любимият му цвят е небесно син. Заплашвали го проблеми с простатната жлеза.
- Ако поискам, той пак ще се ожени за мен! - гласът на рижата отново надделя шума в ресторанта. - И то не за да си върне апартамента!
Последва реплика на дребната, която не долови.
- Той ме обича! - натърти рижата, поколеба се пред следващите думи, но все пак ги изрече: - Аз съм първата жена в живота му!
Дощя му се да си тръгне, но му свидеше за почти пълното шише бира, а и беше поръчал шам-руло за десерт. Никъде другаде не го правеха с такъв крем. Погледна часовника, ако тръгнеше сега, трябваше да обикаля по улиците. Гледаше да е вкъщи петнадесет минути преди новините. Майка му не пропускаше и тридесет минутното политическо предаване след тях,а към девет и половина й казваше, че му се спи. Новите дъвки добре заличаваха мириса на алкохол, рекламата твърдеше и, че предпазват от кариес.
- Не, не, много съм заета! - беше тази с необичайния детски глас.
Русо-червената продължи да я убеждава нещо, почти на ухо, мърдаше неспокойно и мъжът накапа с бира шам-рулото.
- Има много поръчки, изисква време… - дочу да казва пухкавата. - Не се съмнявам, че ще платиш.
Двете не забелязаха разплисканата бира и мъжът извърна глава. Ресторантът беше разположен в тясно, дълго помещение без прозорци, с подвижен покрив. През него се виждаше олющената фасада на сграда с балкончета, отрупани със стълби, кофи и пране. И прозорецът в службата гледаше към такъв двор. Шефа днес му даде плик с допълнително. Данъчните не знаеха за тези пари. Както и майка му - тя смяташе, че тайната е във фишовете за заплатата. Не й ги даваше, криеше ги зад книгите в билиотеката, където тя проверяваше всеки месец. Но така беше убедена, че укрива само десетина хиляди. “Разпилян си като баща си!” - казва тя. Не може да й обясни, че е единственият, задържал се в офиса повече от две години. И единственият, освен шефа, който има самостоятелна стая. Говореха, че Шефа подменял често персонала, за да няма никой пълна информация за фирмата. Можеше и да е истина, можеше и да не е. Не го интересуваха приказките от обедните почивки. Ако не дойдеше тука да хапне /майка му беше привърженичка на разделното хранене/, изяждаше сандвича сам в стаята си. Шефа беше забранил достъпа на останалите до нея. Дори той, преди да дойде при него, звънеше по телефона.
- Имате ли огънче? - русо-червеникавата леко го докосна по ръката. Беше изпила и втората водка.
- Не - отговори.
- Извинявайте, че ви притеснихме! - тя нервно мачкаше цигарата. Стори му се, че разпозна парфюма й - беше този, който си слагаше Ина.
-Не ме притеснявате - отвърна.
Ина щеше да се върне след три дни. Беше поставила условие да й даде категоричен отговор за сватбата. Дори да си намереше работа, със заплатата си на учителка, нямаше да може да плаща квартира. До месец трябваше да напусне студентското общежитие.
- Аз какво съм виновна, че парите не ми стигат да си плащам квартира! - рижата отново бе подела разговора. - Иначе щеше ли да ме интересува апартамента му, нямаше! - сервитьорът запали цигарата й и тя жадно вдъхна след като поръча още две водки.
Майка му скри паспорта му още като разбра, че на Ина й остава последния изпит. Не показа, че е забелязал. Знаеше къде държи такива неща - в кутията, под плетените покривки, останали от баба му. Докато беше у нея и не я попиташе, щеше да е спокойна, че няма да се ожени тайно. Той извади нов. В полицията каза, че са го ограбили. Държеше новия в службата. Майка му твърдеше и, че Шефа “ще те амортизира и изрита”. Нямаше. Не само защото работеше, беше добър и не мърмореше за заплатата. Не разказваше за работата си. И то не защото беше лоялен - Шефа знаеше, просто не говореше за себе си.
- Сега ще взема мама при мене в апартамента.. - беше пак русо-червената.
Другата беше притворила клепачи - или дремеше, или премисляше.
Погледна сметката. Днес шефа беше сложил в плика повече от обичайното - можеше цял месец да идва тук два пъти седмично. В службата наричаха тези пари “дребните от автомата”. Заслужил си ги беше. Законът изискваше 40 процента от вложеното от клиента в игралните автомати да се връща. Данъчните можеха да си затварят очите и така правеха другите босове в бизнеса. Но изглежда излизаше скъпо и несигурно. Затова Шефа беше измислил него - програмираше автоматите така, че възръщаемостта да е не повече от 10 процента. Можеха да ги уловят само с по-печен от него програмист. Данъчните обаче, все още не харчеха за такива работа.
- Мълчалив е, но е романтичен! - русо-червената бръкна в чантата си, извади червило и огледалце.
И Ина използваше ярки червила. На никой не беше разказвал как се запознаха. Беше я виждал в един от прозорците срещу стаята в службата. Една привечер тя му помаха, той се направи, че не е забелязал, но когато повтори помахването, й отговори. Тогава тя написа на голям лист телефонния си номер и го прилепи към прозореца. Обади й се, въпреки че Шефа правеше запис на телефонните разговори. Не че щеше да му направи забележка. Досега на служебния телефон само няколко пъти го бе търсила майка му.
- Искам да я няма! Да изчезне и пак да се оженя за него! - русо-червеникавата говореше почти на ухото на дребната, но думите достигнаха до мъжа.
Пухкавата го стрелна с око, като че се уплаши и се оттръпна от рижата. Русо-червената схвана жеста й като отказ, разклати канапето и думите й станаха съвсем отчетливи:
- Мама като дойде да живее при мен, ще продам нейната къща и парите са твои! Петнадесет хиляди долара!
Тъмната пак го стрелна, той извади портфейла си и се постара да изглежда погълнат от съдържанието му. Чу гласа й:
- Добре.
Русо-червената въздъхна с облекчение:
- Имаш ли професионалист?
Мъжът отчетливо чу думата “килър”. Пухкавата изглежда отговори с кимане.
- И до я боли, не ми е жал за нея! - продължи русо-червената.
Усети, че му се гади. Вероятно ъгълът тук създаваше акустика! Във всеки случай двете шептяха и бяха убедени, че не чува. Нямаше дребни, а сервитьорът беше изчезнал някъде.
- И знаеш ли как се запознахме?! Квартирата ми беше срещу неговата стая - написах му телефонния си номер на голям лист и той ми се обади! А онази му скри паспорта, за да не се ожени!
Мъжът стана и остави банкнотата под сметката. Ако излезеше навън, може би щеше да преодолее гаденето.
- А ако по-нататък решиш и него… - пухкавата го изрече поразително ясно с детския си гласец. - За втора поръчка правим отстъпка.
Мъжът не се сбогува и тръгна към изхода.

Двете проследиха как гърбът на високия, слаб, малко над тридесетте мъж изчезна зад вратата.
- Искам да ти кажа, че се напи! - русо-червената ядосано се облегна назад. - Защо трябваше да говориш като козле?!
Обида изкриви малките устни на пухкавата.
- Започна като Спящата красавица и го докара до козле! - русо-червениката продължи да рови в дълбоката си чанта, докато не измъкна отвътре диктофон. Написна едно от копчетата му, за да превърти лентата.
- Да не мислиш, че ходи на “Вълка и седемте козлета”!
- Ходи, не ходи, ще спазваш уговорките!
Пухкавата не отговори, наведе поглед и зачопли кожичката на един от показалците си. Две сълзи се запрепъваха по неравностите на бузите й.
- А сега се разреви, та който не ни е забелязал, и той да ни види!
- А ти що си взела чадъра на Крокодила Гена!
- Защото е сугестивен! - русо-червената чак се опари с цигарата от неочакваната храброст на другата.
Нова двойка сълзи се затъркаля по бузите на пухкавата, а ъгълчетата на устните й увиснаха, пълни с огорчение.
- Не плачи, ще ти дам пари! - русо-червената пак зарови ръце в чантата, извади, защипнати с кламер банкноти и ги подаде на другата. - Аванса - уточни. - Утре онази като чуе записа, трябва да даде останалото.
Пухкавата взе парите и без да ги брои, ги пъхна в чантата си.
- Аз ще платя сметката - допълни русо-червената. - Може би мъж трябваше да взема, с мъж щеше да е по-убедително - добави след пауза.
Сълзите на пухкавата рукнаха и тя се принуди да закрие лицето си с ръце.
- Ако ревеш, ще ти отбия от парите! - русо-червената с притеснение отбеляза приближаването на сервитьора.
- Мартин ме напусна! - дребната съвсем се предаде на сълзите.
- Боже! - русо-червеникавата я погледна със съчувствие. - Все на теб!
- Върна се при жена си!
- Дребно… Никави дребни мъже повече... - вниманието на русо-червената беше привлечено от сервитьора, който с изненада взе едрата банкното изпод сметката на мъжа. - Господинът плати и нашата консумация - усмихна се тя. - Почерпи - взе решение да скъса с една дама. Колебаеше се дали да се жени, поговорихме...
Сервитьорът недоверчиво задържа банкнотата в ръката си, но стойността й далеч надхвърляше общата сметка и той я пъхна в огромния си портфейл.
Пухкавата бе вдигнала глава и зачервените й, но вече сухи очи гледаха с възхищение другата:
- Страхотна си!
Русо-червената допи остатъка от водката си.
- Сега ще търсиш по-евтина кватира?
Пухкавата кимна и сълзите й отново приблеснаха под миглите.
- Все някога пак ще отворят театъра.
Клепачите на пухкавата потрепнаха.
- Давай да вървим! - русо-червеникавата отново се раздразни. - И ти си един посредник на килъри!
Другата само подсмъркна и затърси ръкава на жакета си.
- Слушай, ако майка му на тази е доволна, тя ще намери още поръчки!
Пухкавата поклати в съгласие глава.
- Сега, за утре! - двете вървяха по пътеката към изхода. - Инспектори сме по топлата вода. Една баба трябва да се убеди... да се сугестира - поправи се тя - че е опасно да живее сама.
Навън вятърът предвещаваше буря и още дъжд.
- Искат да се премести при племенницата си, за да дадат жилището под наем, да го продадат, нещо такова... - русо-червената дръпна ципа на якето си. - Ключовите думи - тя измъкна бележка от джоба си - “обир”, “и да викаш, няма кой да те чуе”, “изнасилване” - била стара мома - поясни - “на хората, сеир им дай”, ”всеки гледа себе си”, "род рода не храни, но тежко му, който го няма".
Кръстовището пред тях разделяше пътищата им.
- В десет - репетиция? - предложи русо-червеникавата.
- Става - отвърна пухкавата. - Но ако предпочиташ да вземеш мъж… - додаде.
- Не се занасяй! - русо-червеникавата се ухили. - Това е деликатна работа!
Нисичката почти беше вдигнала ръка за сбогуване, когато каза:
- Повтори го!
- Това е деликатна работа за мъж!
- Не, не това!
Другата се замисли.
Никакви дребни мъже повече!?-
- Не, не! - очите на пухкавата се разшириха от безпомощност.
- О! - русо-червениката намести изхлузилия се от рамото й чадър. - Все някога пак ще отворят театъра!
Пухкавата я погледна с възхищение, засмя се с глас и полата й раздвижи падащата вечер.